Кюстендилска търговско-промишлена палата и общински съветници от Общински съвет – Кюстендил стартират поредица от инициативи, свързани с развитието на един от основните приоритети за Кюстендил и региона, а именно „Туризъм и балнеология“. Стъпвайки на осемхилядолетна история, богато културно-историческо наследство, живописна природа и лечебни минерални извори, туризмът има огромен потенциал да привлече финансов ресурс и да се превърне в най-голямото инвестиционно поле на територията на община Кюстендил.

Идеята е да се разработят инвестиционни профили на държавни и общински терени и обекти, подходящи за развитие на туризъм с приоритет към балнеология, СПА и здравен туризъм, включващи основните им характеристики и предимства. Целта е  инвеститорите да могат да оценят потенциала на терена или обекта и да вземат информирано решение за инвестиция. Освен ясна и структурирана информация за местоположение, инфраструктура, регулации и др., профилите могат и е добре да включват визуализации, които правят обектите по-привлекателни за потенциални инвеститори.

Идеята бе представена по време на дискусионен форум, организиран от КТПП и група общински съветници на тема „Инвестиционен потенциал, условия и възможности за развитие на сектор туризъм в Община Кюстендил“, проведен в гр. Кюстендил с участието на народни представители, Областна администрация Кюстендил, Община Кюстендил, общински съветници, бизнес и неправителствени организации, който постави началото на един по-широк дебат по темата.

Разбира се успехът на тази инициатива изисква да се активизират и координират  усилията на всички заинтересовани страни в тази посока, като основна роля тук има подкрепата от местните и държавни власти, каквато те демонстрираха по време на проведения форум.

Съответно, след разработването на профилите, ключово значение ще има проактивното им разпространение в търсене на потенциални инвеститори, което може да се осъществи чрез публикуване на профилите на специализирани инвестиционни платформи, уебсайтове на местните и държавни власти и агенции за инвестиции; участие в събития, където се срещат инвеститори и предприемачи; сътрудничество с бизнес организации и партньорски мрежи, както и чрез лични срещи с ключови инвеститори, за да се увеличат шансовете за успешни инвестиции и партньорства.

Становище-предложение

на Кюстендилска търговско-промишлена палата

относно  Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България

КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА (КТПП), която повече от 25 години работи в подкрепа на бизнеса в качеството си на работодателска организация, областна структура на БТПП, инициира през месец септември 2024 г. организирането и провеждането на Дискусионен форум, на  който бяха обсъдени възможностите за промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период, които пряко засягат финансирането на бизнеса от Европейските фондове.

Форумът, който организирахме  с участието на  Института за пазарна икономика, обедини НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ВЛАСТИ НА МЕСТНО НИВО ОТ ЮГОЗАПАДНИЯ ПЛАНОВ РЕГИОН И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СПЕШНА ПРОМЯНА НА РЕГИОНИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В КАРТАТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД СЛЕД 2027 Г.

В тази връзка бе изготвено общо становище от КТПП и ИПИ, подкрепено от БТПП, Сдружението на Югозападните общини и Областните управи на Кюстендил, Благоевград, Перник и София (област), с което се обединихме около следните предложения:

1.         В максимално бързи срокове да се започне диалог с отговорните институции и заинтересовани лица за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп;

2.         Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика.

3.         Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, които изостават от средноевропейските нива на развитие.

С оглед на това КТПП, подкрепяйки изразената вече позиция от ИПИ, приветства усилията и ангажираността на държавата за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем.

Трите публикувани варианта, разработени от НСИ са приемливи за Кюстендил и региона от гледна точка на това, че и трите предвиждат извеждането на София в отделен регион, с което ощетяването на областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), поради пакетирането си със столицата София, се прекратява. Наред с това и трите варианта имат достатъчно дълъг времеви хоризонт, гарантиращ дългосрочното спазване на критерия за население.

Палатата от своя страна обаче в активен диалог с всички страни, подкрепили цитираното по-горе становище продължава да участва в процеса по търсене на най-добрия вариант за ново райониране.

С оглед на гореизложеното, считаме за целесъобразно да се изведе и постави във фокус нов 4-ти вариант за обособяване на райони на планиране от ниво 2, който Палатата подкрепя и защитава от 2020 г. насам, като съобразно новите данни и реалности същият е актуализиран с изваждането на София в отделен район.

При варианта, който предлагаме референтните стойности на БВП/глава от населението, съотнесени към средните за ЕС, гарантират максимален базов интензитет на безвъзмездната финансова помощ за територията на цялата страна. Новият подход е съобразен и с изискването на европейския регламент за минимален брой население за район от ниво 2 от 800 000 души и максимален - 3 000 000 души, което не е изпълнено при настоящия вариант с 6 района на планиране ниво 2, в 2 от които  броят на населението не съответства.

Нашето предложение включва 3+1 района на планиране от ниво 2 – Западен, Североизточен и Югоизточен + София-град, като при обособяването им относително високият БВП/глава от населението в област София – град вече не се отразява на останалите региони.

Разпределението на новите 3+1 района на планиране ниво 2 е следното (при един район на планиране ниво 1, обхващащ територията на цялата страна):

• Североизточен (Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен): 1 506 493* души,
• Югоизточен (Бургас, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол): 2 255 797* души,
• Западен (Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, и обл. София): 1 396 226* души и
• София (столица): 1 286 965* души.

*Съгласно данни на НСИ за НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2023 Г. ПО ОБЛАСТИ

Първоначално предложение, подкрепено от  КТПП, 2020	Актуализирано предложение, 2025

Съгласно изчислението на БВП/глава от населението за референтния период, подобно разпределение попада под определен процент от средния БВП/глава от населението на ЕС, което позволява такова обособяване, постигайки всички цели в наложителната промяна на районите за планиране от ниво 2, а именно оптимизация на процеса по управление на децентрализацията и на условията за усвояване на средствата от ЕС след 2027 г. и намаляване на административните разходи.

Така нашето предложение гарантира общите цели за по-ефективна кохезионна политика и равен достъп до европейски ресурс във въпросните области.

КТПП отчита факта, че времевият хоризонт за стартиране на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България до 31.03.2025  г. е твърде кратък, но се надяваме предложението ни да бъде взето под внимание.

С оглед ситуацията и приключване на процедурата по новото райониране Палатата освен предложения нов вариант, анализира и всеки от публикуваните за обществено обсъждане 3 варианта.

На тази база Кюстендилска търговско-промишлена палата изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход 4+1) -  Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район, който е най-близък до съществуващите икономически връзки. Има достатъчен времеви хоризонт по отношение на дългосрочното спазване на критерия за население. Важен е и аргумента,  че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това от своя страна позволява по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2.

Относно двата други варианта считаме, че:

- Вариант 1, предлагащ създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1) не е особено подходящ, тъй като води до окрупняване на области, при които се наблюдава слаба икономическа и инфраструктурна свързаност, като това е вярно за всеки един от трите големи нови района. В същото време се разкъсват традиционни връзки между гранични области, които в момента попадат в един район за планиране – най-вече в сегашните Югоизточен и Североизточен район. И двата източни района предполагат разрастване и окрупняване с областите на север от тях, където са и икономическите взаимовръзки.

- Вариант 3, предвиждащ пет района (подход 4+1) - Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен, също не е особено подходящ, тъй като предопределя отново относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране, включвайки в Западния регион основно области с ниски икономически показатели, предпоставка за значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният регион. В този вариант отново имаме Източен район, който обединява механично  областите Варна и Бургас, но разкъсва съществуващите взаимовръзки в текущите Югоизточен и Североизточен район. В този вариант е спорна и позицията на Бургас, като единствена южна област в новия Източен район.

В заключение КТПП изразява своята готовност и ангажираност да продължи да   работи за постигане на общата цел за създаване на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени с устойчив капацитет и реални възможности за развитие.

Изготвено от:

КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Подкрепено от:

ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

СДРУЖЕНИЕ НА ЮГОЗАПАДНИТЕ ОБЩИНИ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО И КОЖИ

28.02.2025 г.

гр. Кюстендил

Представен бе и проект за реконструкция и модернизация на Курортна поликлиника, част от балнеосанаториума в Кюстендил

В рамките на инициативата на Кюстендилска търговско-промишлена палата – „Вечер на КТПП“, беше подписан договора между Областна администрация – Кюстендил и Тракийски университет Стара Загора за предоставяне сградата на бившия дърводелски техникум за нуждите на Университета.

Гости на събитието бяха здравният министър доц. д-р Силви Кирилов, депутатите Снежанка Траянска, Христо Терзийски, областният управител инж. Александър Пандурски, ректорът на Тракийския университет Стара Загора проф. Добри Ярков, проф. д-р Дарина Заимова – зам. ректор и главният мениджър на Университета д-р Здравко Тодоров.   

Документите за предаване на сградата бяха подписани лично от областния управител инж. Александър Пандурски и ректорът на Тракийския университет проф. Добри Ярков.

„Искам да благодаря на Кюстендилска търговско-промишлена палата, това са тези, които бяха най-големите ни помощници, защото администрацията понякога има нужда да бъде подкрепяна“, каза при подписването на документа областният управител инж. Пандурски.

От своя страна ректорът на Тракийския университет проф. Добри Ярков също изказа благодарност за реализацията на проекта.

„Това е финал на една приказка, която започнахме преди 4 години. Правя го от сърце, защото, когато дойдох за първи път в Кюстендил сякаш се влюбих в този район. Ние вече имаме първите студенти, които тази година ще се дипломират и които тук водят практическата си подготовка. Искаме да покажем един добър пример на цяла България как когато имаме обединени усилия нещата се случват“, посочи ректорът на Тракийския университет проф. Ярков.

Председателят на КТПП Ваньо Костадинов отправи специални благодарности към депутата Христо Терзийски, който оказа изключителна подкрепа и съдействие за откриване на филиал на Тракийски университет в града.

По време на втората част от „Вечерта на КТПП“ главният секретар на Палатата Йордан Беловодски постави на фокус темата за потенциала на Кюстендил за развитие на здравен туризъм. В тази връзка беше представена презентация на тема „Реконструкция и модернизация на западно етажно тяло на балнеосанаториум /Курортна поликлиника/ - „СБР – НК“ ЕАД – филиал гр. Кюстендил“.

Присъстващите гости и членове на Палатата и Клуба имаха възможност да се запознаят с този проект, който беше подробно представен от арх. Дафина Пешева, която  онагледи базата преди и след бъдеща реализация на ремонта.

Директорът на СБР – д-р Живко Неделчев от своя страна подчерта, че природата е дарила Кюстендил с едно безценно богатство, което е било използвано от най-дълбока древност и е дало своя принос за самия град и даде информация за сегашното състояние на базата и готовността за стартиране на проекта при осигурено финансиране.

В края на презентационната част на събитието в знак на благодарност председателят на КТПП Ваньо Костадинов подари на здравния министър доц. д-р Силви Кирилов и ректора на Тракийския университет проф. Добри Ярков 2-та тома на “История на Кюстендил” с послание: “За спомен от Кюстендил – град с римски терми, турски хамам, български бани и съвременни балнеоложки центрове, ГРАД НА ЗДРАВЕТО.” и книгата “Майстора” с пожелание изкуството на великия художник Владимир Димитров – Майстора да им напомня за духа и красотата на Кюстендилския край и нашите хора.

Изключително развълнуван, здравният министър благодари за жеста. „Изключително съм развълнуван да се допра до творчеството на Майстора и да видя историята на Кюстендил. Имам изключително много приятели и колеги от Кюстендил“, каза пред присъстващите министърът на здравеопазването доц. д-р Кирилов.

След дискусионна част вечерта на КТПП продължи с коктейл, където в приятна атмосфера присъстващите успяха да обменят контакти, опит и идеи за нови начинания, които тепърва предстоят. ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ!!!

По инициатива на Кюстендилска търговско-промишлена палата се проведе среща-дискусия на тема „Визия за развитието на здравеопазването и балнеологията в Кюстендил и региона“. На срещата присъстваха здравният министър доц. д-р Силви Кирилов, депутатът Снежанка Траянска, областният управител инж. Александър Пандурски и ректорът на Тракийския университет Стара Загора проф. Добри Ярков, които преди това имаха възможността да огледат състоянието на наличната база на Специализираната болница по рехабилитация в града. Целта на инициативата на КТПП е да бъде подсигурено финансиране за ремонт и модернизация на СБР-Кюстендил.

Работната среща беше открита от председателя на КТПП Ваньо Костадинов, който изказа специални благодарности към всички присъстващи.

„Изключително съм благодарен, че уважихте нашата среща. За нас е важно да чуем мнението на Министерство на здравеопазването по отношение развитието на здравния туризъм, в частност потенциала на Кюстендил. В тази връзка искам да изкажа специални благодарности на г-жа Снежанка Траянска, която ни подкрепи и съдейства за реализирането на тази среща“, обяви г-н Костадинов.

Той уточни, че за Кюстендил и региона здравният туризъм е приоритетен и заслужава да бъде сред основните инициативи, подкрепяни от държавата.

От своя страна здравният министър доц. д-р Силви Кирилов благодари за поканата на  г-н Костадинов и подчерта, че като свой приоритет Министерство на здравеопазването съвместно с Министерство на туризма поставя разработването на Стратегия и План до края на 2025 г. за развитието на медицинския туризъм, който е важна предпоставка за подобряване здравния статус на населението.

„Като възможност за бъдещо сътрудничество, Министерство на здравеопазването предлага да се стартират действия по превръщането на филиала на „Специализирана болница по рехабилитация – Кюстендил“ в база за обучение на медицински специалисти по физикална и рехабилитационна медицина. Важно е да отбележа и достигнатото високо ниво на компетентност на специалистите, работещи в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, която обезпечава потребностите на населението в град Кюстендил. В този смисъл реализирането на настоящото събитие е израз на Вашата ангажираност с бъдещето на местната икономика и здравето на жителите и гостите на града“, обяви доц. д-р Силви Кирилов.

Пълна подкрепа за развитието на здравния туризъм обеща и депутатът Снежанка Траянска, която изрази своята увереност, че това е вярната посока, в която Кюстендил трябва да върви.

Областният управител инж. Пандурски от своя страна подчерта,  че възстановяването на старата слава на Курортна поликлиника, като център на балнеолечението в Кюстендил е обща задача пред всички нас - институции и граждани.

Отношение по темата взе и проф. д-р Добри Ярков, който подчерта важността на партньорството между държавата, бизнеса и образованието. В тази връзка бе обсъдено и взаимодействието на бъдещия филиал на Тракийския университет и базите на СБР- Кюстендил, където студентите ще имат възможността да се обучават практически.