Председателят на Кюстендилската търговско-промишлената палата –Ваньо Костадинов  проведе поредица от срещи във връзка с реализацията на проекта за откриване на филиал на Тракийски университет по линия на установеното сътрудничество между Палатата и Университета.

По време на работна среща с народния представител Христо Терзийски г-н Костадинов препотвърди своя ангажимент при реализацията на тази инициатива Палатата да продължи да бъде свързващото звено между бизнеса, академичната общност и държавата. От своя страна г-н Терзийски изрази своята подкрепа за проекта и подчерта значението на образованието за икономическото развитие на региона. „Създаването на филиал на Тракийския университет е стъпка към изграждането на по-силна образователна и икономическа инфраструктура в Кюстендил", добави той и се ангажира да следи за развитието на този проект на институционално ниво.

Диалогът по темата продължи по време на работна среща,  организирана по инициатива на Кюстендилската палата и Тракийски университет Стара Загора. Домакин на срещата беше областният управител на Кюстендил инж. Александър Пандурски, а по покана на организаторите в нея се включи  и архитект Чавдар Георгиев. Участниците обсъдиха важността на това амбициозно начинание за развитието на региона и конкретни параметри по неговото институционално и практическо реализиране.

Председателят на КТПП подчерта необходимостта от синхронна работа между университетите и бизнеса, за да се отговори на нуждите на местния пазар на труда. Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков от своя страна постави акцент върху образователните направления, по които ще бъдат организирани обучения съобразно спецификата на региона и трудовия пазар и наблегна на иновациите във висшето образование, които ще бъдат приложени. Той изрази благодарност към областния управител инж. Александър Пандурски за активната подкрепа и съдействие на Областната управа в Кюстендил във връзка с определянето на сграда за изпълнение на целите на филиала в града.   "Целта на общата ни инициатива е не само да предложим нови образователни възможности на младите хора в Кюстендил, но и да създадем устойчиви партньорства между различните сектори", заяви инж. Пандурски и изрази надежда, че в най-кратки срокове процедурите по отдаването на сградата ще бъдат финализирани и ще може да се пристъпи към изпълнение на този проект.

Срещата продължи с посещение на терен на определената сграда – бившето дърводелско училище в града, където архитект Георгиев запозна представителите на Тракийски университет, Областната управа и КТПП с функционалните възможности за нейното реновиране и модернизация за  целите на филиала в Кюстендил. 

Участниците в срещата се споразумяха да работят в тясно сътрудничество, за да реализират проекта в най-кратки срокове и да осигурят необходимите ресурси за успешното му изпълнение. Очаква се филиалът да предостави иновативен образователен модел, който осигурява нови възможности за обучение и квалификация на младежите в региона, което ще допринесе за тяхното професионално развитие и устойчивото икономическо израстване на Кюстендил.  

Кюстендилска търговско-промишлена палата изпрати официално запитване до Министерство на здравеопазването относно планираните и изпълнени инвестиции в „СБР-НК“ ЕАД – филиал Кюстендил, за периода 2013 – 2023 г. Поставен бе и въпросът за бъдещо развитие на базите, в които се извършва лечение и рехабилитация с минерална вода и лечебна торф, собственост на Министерството на здравеопазването.

В отговор до КТПП, от Министерство на здравеопазването уточняват, че се предоставят целеви средства за капиталови разходи на лечебни заведения - търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Специализирани болници за рехабилитация - „Национален комплекс“ ЕАД („СБР-НК” ЕАД) е дружество със 100 на сто държавно участие в капитала, чиито права се упражняват от министъра на здравеопазването. В състава на „СБР-НК” ЕАД са включени 13 филиала, разположени на цялата територия на Република България, в частност и „СБР-НК” ЕАД - филиал „Кюстендил”.

!!!Важно е да отбележим, че за периода 2013 г. - 2023 г. от страна на Министерство на здравеопазването са предоставени целеви средства за капиталови разходи на „СБР-НК” ЕАД в общ размер на 9 млн. лв. основно за ремонтни дейности, като за филиал - Кюстендил няма финансирани обекти.

Що се отнася до поставения въпрос за бъдещото развитие на базите, в които се извършва лечение и рехабилитация с минерална вода и лечебна торф, от МЗ съобщават, че Курортна поликлиника във филиал ,Кюстендил” се затваря за ремонт през 1993-1994 г. Поради липса на финансиране, наскоро след това, ремонтните дейности се спират и не се възобновяват до 2014 г., когато е взето решение и се изготвя проект за цялостно обновяване на това отделение.

Отчитайки уникалността на това калолечебно звено, необходимостта то отново да функционира, за да се използват най-целесъобразно лечебните свойства на торфа, ръководството на „СБР-НК” ЕАД, гр. София, не престава да търси начини за осигуряване на финансови средства за възстановяването му.

Направеното запитване от страна на Кюстендилска търговско-промишлена палата е продължение на изпълнението на набелязаните мерки в Програмата за дейността на Палатата по направление „Туризъм, балнеология и история“!

Считаме, че модернизирането на базите на лечебното заведение, както и възстановяването на закритите процедурни звена съвсем естествено ще доведе и до повишаване стандарта на живот на населението в цялата Кюстендилска област чрез откриване на нови работни места и увеличаване ръста на медицинския туризъм с всички произтичащи от това ползи и добавена стойност към местния бизнес.

Знак за това бе връчената грамота за отлично партньорство лично на ректора на Тракийски университет - Стара Загора проф. Добри Ярков от председателя на КТПП Ваньо Костадинов по време на честването на 25-та годишнина от създаването на Палатата.

Работата между двете организации продължава в посока откриване на филиал в структурата на Тракийския университет – Стара Загора в гр. Кюстендил в подходяща материално –техническа база, която ще даде възможност на младите хора да придобият качествено университетско образование на място.

Тази стъпка е важен фактор за образователното, икономическото и културното развитие на Кюстендил и региона, като предоставя възможности за обучение на кадри за бизнеса и администрацията, отчитащо спецификата на местната и регионална икономика в специалности като медицина, кинезитерапия, рехабилитация, агрономство, аграрна икономика и търговия и др.

КТПП от своя страна потвърждава ангажираността си чрез своите членове да предостави производствени бази за практика на филиала на Тракийски университет в Кюстендил, които да обезпечават обучението по специалности, търсени от бизнеса на местно ниво.

Очаквайте скоро повече информация и резултати от съвместната работа между двете организации.

СТАНОВИЩЕ

на Кюстендилска търговско - промишлена палата

относно изграждането на Индустриален парк в землището на село Жиленци

КТПП като организация, изрязваща и защитаваща интересите както на своите членове, така и на бизнеса в Кюстендил и региона, категорично заявява несъгласието си с внушения в публичното пространство, че бизнесът е против създаването на Индустриална зона, защото не желае конкуренция и повишаване на работните заплати.

Становището на КТПП относно изграждането на Индустриален парк в землището на село Жиленци е следното:

Изборът на терен за Индустриален парк следва да бъде обект на обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, като считаме че определеният от Община Кюстендил терен не е подходящ за тази цел по следните основни причини:

Логистична изолираност: Теренът е отдалечен от основната шосейна и жп-инфраструктура, което ще затрудни дейността на бъдещите бизнеси. Възможността за бърза и удобна логистика е основен фактор за привлекателността на индустриалната зона.

Високи инвестиционни разходи: Изграждането на необходимата инфраструктура (електрозахранване, водоснабдяване, канализация и газификация) ще изисква значителни финансови ресурси без гаранции за възвръщаемост.

Ограничен достъп до квалифицирана работна сила: Намиращите се в региона населените места предлагат ограничени професионални възможности, необходими за установяването на високотехнологични индустрии.

Влияние върху околната среда и съществуващи икономически дейности: Защитата на природата и поддържането на баланс между индустриалното развитие и устойчивото развитие на традиционните икономически сектори, като туризъм и овощарство са от изключителна важност.

С оглед на гореизложеното  призоваваме за преразглеждане и оценка на избрания терен, с цел идентифициране на най-подходящите варианти, които осигуряват оптимални условия за развитие на индустриална дейност, защита на околната среда и благосъстоянието на местното население.

В тази връзка считаме, че теренът в землището на село Жиленци следва да се разглежда от перспективата на туризма, основавайки се на следните аргументи:

Устойчиво развитие: Туризмът може да бъде устойчив бизнес модел, който осигурява работа на местното население и насърчава запазването на природата и традиции, което се доказва от редица добри практики от страната и чужбина.

Природни дадености: Районът предлага чиста природа и културно наследство, които използвани по подходящия начин, могат да привлекат туристи и да подпомогнат местната икономика.

Социална и икономическа полза: Туризмът генерира инвестиции в местната инфраструктура (напр. пътища, настаняване, заведения за хранене), които водят до дългосрочни икономически ползи и позитивно влияние върху местната общност и околната среда.

Местна идентичност и автентичност: Туризмът може да подчертае уникалността на региона и да съхрани местната култура и традиции. Инвестирането в подходящи туристически бизнеси ще позволи предлагането на преживявания  за гостите, основани на традициите, кулинарните изкушения и местните занаяти, които определят уникалния характер на региона ни.

Търсене на алтернативни туристически дестинации: Все повече хора търсят алтернативни и нетрадиционни места за отдих, съчетаващи почивката на открито и хотелски комфорт.  В България подобни места са изключително малко за разлика от Западна Европа, което дава възможност Кюстендил да се превърне в атрактивна дестинация, предлагаща комбинация от комфорт, приключения и релаксация близо до природата.

Нисък екологичен отпечатък: Туризмът, особено ако е насочен към устойчиво развитие може да има по-нисък екологичен отпечатък.

Подкрепа на местната икономика: Туризмът също така може да подпомогне местните производители и занаятчии без да изпадаме в  зависимост от външни компании и капитал.

Възможности за развитие на нови услуги: В един туристически регион могат да се развиват множество нови услуги, които могат да диверсифицират икономиката и да предоставят нови възможности на местното население.

В заключение бихме искали да подчертаем, че КТПП подкрепя усилията на кмета и на Община Кюстендил, които са свързани със социално-икономическо развитие на града, но смятаме, че е необходимо да има по-активен диалог между местната власт, бизнеса и гражданското общество, за да се оцени обективно ползата от индустриалната зона на този терен и да се отговори на нуждите на всички заинтересовани страни, като не забравяме кои са традиционните икономически сектори за региона като туризъм, балнеология и овощарство, които следва приоритетно да бъдат подкрепяни.

С уважение,

ВАНЬО КОСТАДИНОВ

Председател на  КТПП

Гр. Кюстендил

Ноември 2024 г.

Подкрепено от:

1. Асоциацията на индустриалния капитал в България-Кюстендил
2. Стопанска камара- Кюстендил
3. Регионална занаятчийска камара Кюстендил
4. Туристическо дружество Осогово