Кюстендилската палата изразява своето категорично несъгласие с решение № 146 от 13.03.2025 г. на Министерски съвет относно одобряване проект на изменение на Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., съфинансирана от Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет, с което се отлага модернизацията на жп проектите по направления „София – Перник“ и  „Перник- Радомир“, част от Коридор 8 за сметка на реализацията на други железопътни проекти.

Двата проекта бяха планирани в обхвата на Приоритет 1 за железопътна инфраструктура на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. и в последствие прехвърлени в Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. От протокол от Заседание на Комитета за наблюдение по ПТС 2021-2027г. става ясно, че Програмата е изменена за 2025 г. като предвидените средства в размер на 500 млн. лева по двете жп трасета „София-Перник“ и „Перник-Радомир“ се пренасочват към проект „Пловдив-Бургас“ и други жп проекти.

В контекста на усилията за подобряване на транспортната свързаност в региона и за осигуряване на бърз и ефективен транспорт на бизнеса и гражданите, това решение представлява значителна стъпка назад.

С оглед на това Кюстендилската палата ще предприеме всички необходими действия за обединяване на всички заинтересовани страни за изясняване на този въпрос с настояване за продължаване на работата по проектите за модернизация на жп линията София - Перник- Радомир.

За Кюстендилска търговско-промишлена палата е удоволствие да бъде сред партньорите по проект „Трансгранична атрактивност – интелигентен туризъм в регион Кюстендил - Крива паланка - Невестино”, който стартира на 08.03.2025 г. и е с продължителност 24 месеца.

Проектът е финансиран по Програма Interreg VI-A IPA България Северна Македония 2021-2027 и се изпълнява в партньорство с Община Кюстендил, Община Крива Паланка, Р С Македония, Община Невестино, Център за развитие на Трети Североизточен район за планиране Куманово и Музей Куманово, Р С Македония.

Уверени сме, че успешната реализация на проекта ще допринесе за разгръщане на туристическия потенциал на региона и повишаване на неговата конкурентоспособност.

Изграждането на подходяща атракционна инфраструктура в местността „ Хисарлъка“,  както и  облагородяването на местността около водопада Света Анна от българската страна на границата и предвидените инвестиционни дейности от партньорите от Р С Македония ще стимулират превръщането на региона в привлекателна дестинация за български  и чуждестранни туристи.

КТПП ще участва активно в дейностите по популяризирането на новосъздадените атракции и региона като желана дестинация за приключенски и културен туризъм. В допълнение, Палата ще организира поредица от събития, насочени към повишаване на капацитета на професионалистите в туристическия сектор, включително представители на малки и средни предприятия, хотели, ресторанти, туристически агенции и туроператори.

Чрез дигиталните инструменти като виртуални турове и виртуална реалност, проектът ще подобри изживяването на гостите и ще допринесе за устойчивото развитие на туристическия сектор в региона.

Кюстендилска търговско-промишлена палата се ангажира с успешната реализация на проекта и е уверена, че той ще донесе значителни ползи за местната икономика и населението.

Становище-предложение

на Кюстендилска търговско-промишлена палата

относно  Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България

КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА (КТПП), която повече от 25 години работи в подкрепа на бизнеса в качеството си на работодателска организация, областна структура на БТПП, инициира през месец септември 2024 г. организирането и провеждането на Дискусионен форум, на  който бяха обсъдени възможностите за промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период, които пряко засягат финансирането на бизнеса от Европейските фондове.

Форумът, който организирахме  с участието на  Института за пазарна икономика, обедини НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ВЛАСТИ НА МЕСТНО НИВО ОТ ЮГОЗАПАДНИЯ ПЛАНОВ РЕГИОН И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СПЕШНА ПРОМЯНА НА РЕГИОНИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В КАРТАТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД СЛЕД 2027 Г.

В тази връзка бе изготвено общо становище от КТПП и ИПИ, подкрепено от БТПП, Сдружението на Югозападните общини и Областните управи на Кюстендил, Благоевград, Перник и София (област), с което се обединихме около следните предложения:

1.         В максимално бързи срокове да се започне диалог с отговорните институции и заинтересовани лица за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп;

2.         Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика.

3.         Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, които изостават от средноевропейските нива на развитие.

С оглед на това КТПП, подкрепяйки изразената вече позиция от ИПИ, приветства усилията и ангажираността на държавата за предлагане и обсъждане на ново териториално райониране и стартирането на обществено обсъждане по този проблем.

Трите публикувани варианта, разработени от НСИ са приемливи за Кюстендил и региона от гледна точка на това, че и трите предвиждат извеждането на София в отделен регион, с което ощетяването на областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), поради пакетирането си със столицата София, се прекратява. Наред с това и трите варианта имат достатъчно дълъг времеви хоризонт, гарантиращ дългосрочното спазване на критерия за население.

Палатата от своя страна обаче в активен диалог с всички страни, подкрепили цитираното по-горе становище продължава да участва в процеса по търсене на най-добрия вариант за ново райониране.

С оглед на гореизложеното, считаме за целесъобразно да се изведе и постави във фокус нов 4-ти вариант за обособяване на райони на планиране от ниво 2, който Палатата подкрепя и защитава от 2020 г. насам, като съобразно новите данни и реалности същият е актуализиран с изваждането на София в отделен район.

При варианта, който предлагаме референтните стойности на БВП/глава от населението, съотнесени към средните за ЕС, гарантират максимален базов интензитет на безвъзмездната финансова помощ за територията на цялата страна. Новият подход е съобразен и с изискването на европейския регламент за минимален брой население за район от ниво 2 от 800 000 души и максимален - 3 000 000 души, което не е изпълнено при настоящия вариант с 6 района на планиране ниво 2, в 2 от които  броят на населението не съответства.

Нашето предложение включва 3+1 района на планиране от ниво 2 – Западен, Североизточен и Югоизточен + София-град, като при обособяването им относително високият БВП/глава от населението в област София – град вече не се отразява на останалите региони.

Разпределението на новите 3+1 района на планиране ниво 2 е следното (при един район на планиране ниво 1, обхващащ територията на цялата страна):

• Североизточен (Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен): 1 506 493* души,
• Югоизточен (Бургас, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол): 2 255 797* души,
• Западен (Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, и обл. София): 1 396 226* души и
• София (столица): 1 286 965* души.

*Съгласно данни на НСИ за НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2023 Г. ПО ОБЛАСТИ

Първоначално предложение, подкрепено от  КТПП, 2020	Актуализирано предложение, 2025

Съгласно изчислението на БВП/глава от населението за референтния период, подобно разпределение попада под определен процент от средния БВП/глава от населението на ЕС, което позволява такова обособяване, постигайки всички цели в наложителната промяна на районите за планиране от ниво 2, а именно оптимизация на процеса по управление на децентрализацията и на условията за усвояване на средствата от ЕС след 2027 г. и намаляване на административните разходи.

Така нашето предложение гарантира общите цели за по-ефективна кохезионна политика и равен достъп до европейски ресурс във въпросните области.

КТПП отчита факта, че времевият хоризонт за стартиране на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България до 31.03.2025  г. е твърде кратък, но се надяваме предложението ни да бъде взето под внимание.

С оглед ситуацията и приключване на процедурата по новото райониране Палатата освен предложения нов вариант, анализира и всеки от публикуваните за обществено обсъждане 3 варианта.

На тази база Кюстендилска търговско-промишлена палата изразява подкрепа за Вариант 2, включващ пет района (подход 4+1) -  Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и Столичен район, който е най-близък до съществуващите икономически връзки. Има достатъчен времеви хоризонт по отношение на дългосрочното спазване на критерия за население. Важен е и аргумента,  че този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Това от своя страна позволява по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2.

Относно двата други варианта считаме, че:

- Вариант 1, предлагащ създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1) не е особено подходящ, тъй като води до окрупняване на области, при които се наблюдава слаба икономическа и инфраструктурна свързаност, като това е вярно за всеки един от трите големи нови района. В същото време се разкъсват традиционни връзки между гранични области, които в момента попадат в един район за планиране – най-вече в сегашните Югоизточен и Североизточен район. И двата източни района предполагат разрастване и окрупняване с областите на север от тях, където са и икономическите взаимовръзки.

- Вариант 3, предвиждащ пет района (подход 4+1) - Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен, също не е особено подходящ, тъй като предопределя отново относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране, включвайки в Западния регион основно области с ниски икономически показатели, предпоставка за значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният регион. В този вариант отново имаме Източен район, който обединява механично  областите Варна и Бургас, но разкъсва съществуващите взаимовръзки в текущите Югоизточен и Североизточен район. В този вариант е спорна и позицията на Бургас, като единствена южна област в новия Източен район.

В заключение КТПП изразява своята готовност и ангажираност да продължи да   работи за постигане на общата цел за създаване на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени с устойчив капацитет и реални възможности за развитие.

Изготвено от:

КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Подкрепено от:

ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

СДРУЖЕНИЕ НА ЮГОЗАПАДНИТЕ ОБЩИНИ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ТЕКСТИЛ, ОБЛЕКЛО И КОЖИ

28.02.2025 г.

гр. Кюстендил

Кюстендилска търговско-промишлена палата и общински съветници от Общински съвет – Кюстендил стартират поредица от инициативи, свързани с развитието на един от основните приоритети за Кюстендил и региона, а именно „Туризъм и балнеология“. Стъпвайки на осемхилядолетна история, богато културно-историческо наследство, живописна природа и лечебни минерални извори, туризмът има огромен потенциал да привлече финансов ресурс и да се превърне в най-голямото инвестиционно поле на територията на община Кюстендил.

Идеята е да се разработят инвестиционни профили на държавни и общински терени и обекти, подходящи за развитие на туризъм с приоритет към балнеология, СПА и здравен туризъм, включващи основните им характеристики и предимства. Целта е  инвеститорите да могат да оценят потенциала на терена или обекта и да вземат информирано решение за инвестиция. Освен ясна и структурирана информация за местоположение, инфраструктура, регулации и др., профилите могат и е добре да включват визуализации, които правят обектите по-привлекателни за потенциални инвеститори.

Идеята бе представена по време на дискусионен форум, организиран от КТПП и група общински съветници на тема „Инвестиционен потенциал, условия и възможности за развитие на сектор туризъм в Община Кюстендил“, проведен в гр. Кюстендил с участието на народни представители, Областна администрация Кюстендил, Община Кюстендил, общински съветници, бизнес и неправителствени организации, който постави началото на един по-широк дебат по темата.

Разбира се успехът на тази инициатива изисква да се активизират и координират  усилията на всички заинтересовани страни в тази посока, като основна роля тук има подкрепата от местните и държавни власти, каквато те демонстрираха по време на проведения форум.

Съответно, след разработването на профилите, ключово значение ще има проактивното им разпространение в търсене на потенциални инвеститори, което може да се осъществи чрез публикуване на профилите на специализирани инвестиционни платформи, уебсайтове на местните и държавни власти и агенции за инвестиции; участие в събития, където се срещат инвеститори и предприемачи; сътрудничество с бизнес организации и партньорски мрежи, както и чрез лични срещи с ключови инвеститори, за да се увеличат шансовете за успешни инвестиции и партньорства.