Знак за това бе връчената грамота за отлично партньорство лично на ректора на Тракийски университет - Стара Загора проф. Добри Ярков от председателя на КТПП Ваньо Костадинов по време на честването на 25-та годишнина от създаването на Палатата.

Работата между двете организации продължава в посока откриване на филиал в структурата на Тракийския университет – Стара Загора в гр. Кюстендил в подходяща материално –техническа база, която ще даде възможност на младите хора да придобият качествено университетско образование на място.

Тази стъпка е важен фактор за образователното, икономическото и културното развитие на Кюстендил и региона, като предоставя възможности за обучение на кадри за бизнеса и администрацията, отчитащо спецификата на местната и регионална икономика в специалности като медицина, кинезитерапия, рехабилитация, агрономство, аграрна икономика и търговия и др.

КТПП от своя страна потвърждава ангажираността си чрез своите членове да предостави производствени бази за практика на филиала на Тракийски университет в Кюстендил, които да обезпечават обучението по специалности, търсени от бизнеса на местно ниво.

Очаквайте скоро повече информация и резултати от съвместната работа между двете организации.

СТАНОВИЩЕ

на Кюстендилска търговско - промишлена палата

относно изграждането на Индустриален парк в землището на село Жиленци

КТПП като организация, изрязваща и защитаваща интересите както на своите членове, така и на бизнеса в Кюстендил и региона, категорично заявява несъгласието си с внушения в публичното пространство, че бизнесът е против създаването на Индустриална зона, защото не желае конкуренция и повишаване на работните заплати.

Становището на КТПП относно изграждането на Индустриален парк в землището на село Жиленци е следното:

Изборът на терен за Индустриален парк следва да бъде обект на обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, като считаме че определеният от Община Кюстендил терен не е подходящ за тази цел по следните основни причини:

Логистична изолираност: Теренът е отдалечен от основната шосейна и жп-инфраструктура, което ще затрудни дейността на бъдещите бизнеси. Възможността за бърза и удобна логистика е основен фактор за привлекателността на индустриалната зона.

Високи инвестиционни разходи: Изграждането на необходимата инфраструктура (електрозахранване, водоснабдяване, канализация и газификация) ще изисква значителни финансови ресурси без гаранции за възвръщаемост.

Ограничен достъп до квалифицирана работна сила: Намиращите се в региона населените места предлагат ограничени професионални възможности, необходими за установяването на високотехнологични индустрии.

Влияние върху околната среда и съществуващи икономически дейности: Защитата на природата и поддържането на баланс между индустриалното развитие и устойчивото развитие на традиционните икономически сектори, като туризъм и овощарство са от изключителна важност.

С оглед на гореизложеното  призоваваме за преразглеждане и оценка на избрания терен, с цел идентифициране на най-подходящите варианти, които осигуряват оптимални условия за развитие на индустриална дейност, защита на околната среда и благосъстоянието на местното население.

В тази връзка считаме, че теренът в землището на село Жиленци следва да се разглежда от перспективата на туризма, основавайки се на следните аргументи:

Устойчиво развитие: Туризмът може да бъде устойчив бизнес модел, който осигурява работа на местното население и насърчава запазването на природата и традиции, което се доказва от редица добри практики от страната и чужбина.

Природни дадености: Районът предлага чиста природа и културно наследство, които използвани по подходящия начин, могат да привлекат туристи и да подпомогнат местната икономика.

Социална и икономическа полза: Туризмът генерира инвестиции в местната инфраструктура (напр. пътища, настаняване, заведения за хранене), които водят до дългосрочни икономически ползи и позитивно влияние върху местната общност и околната среда.

Местна идентичност и автентичност: Туризмът може да подчертае уникалността на региона и да съхрани местната култура и традиции. Инвестирането в подходящи туристически бизнеси ще позволи предлагането на преживявания  за гостите, основани на традициите, кулинарните изкушения и местните занаяти, които определят уникалния характер на региона ни.

Търсене на алтернативни туристически дестинации: Все повече хора търсят алтернативни и нетрадиционни места за отдих, съчетаващи почивката на открито и хотелски комфорт.  В България подобни места са изключително малко за разлика от Западна Европа, което дава възможност Кюстендил да се превърне в атрактивна дестинация, предлагаща комбинация от комфорт, приключения и релаксация близо до природата.

Нисък екологичен отпечатък: Туризмът, особено ако е насочен към устойчиво развитие може да има по-нисък екологичен отпечатък.

Подкрепа на местната икономика: Туризмът също така може да подпомогне местните производители и занаятчии без да изпадаме в  зависимост от външни компании и капитал.

Възможности за развитие на нови услуги: В един туристически регион могат да се развиват множество нови услуги, които могат да диверсифицират икономиката и да предоставят нови възможности на местното население.

В заключение бихме искали да подчертаем, че КТПП подкрепя усилията на кмета и на Община Кюстендил, които са свързани със социално-икономическо развитие на града, но смятаме, че е необходимо да има по-активен диалог между местната власт, бизнеса и гражданското общество, за да се оцени обективно ползата от индустриалната зона на този терен и да се отговори на нуждите на всички заинтересовани страни, като не забравяме кои са традиционните икономически сектори за региона като туризъм, балнеология и овощарство, които следва приоритетно да бъдат подкрепяни.

С уважение,

ВАНЬО КОСТАДИНОВ

Председател на  КТПП

Гр. Кюстендил

Ноември 2024 г.

Подкрепено от:

1. Асоциацията на индустриалния капитал в България-Кюстендил
2. Стопанска камара- Кюстендил
3. Регионална занаятчийска камара Кюстендил
4. Туристическо дружество Осогово

В присъствието на над 200 членове, гости и партньори Кюстендилска търговско-промишлена палата отбеляза 25 години от създаването си. На събитието, което се проведе в парк-хотел „Кюстендил“, присъстваха кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, областният управител инж. Александър Пандурски, депутати от 51-ото НС, бивши представители на местната и държавна власт, ръководствата на институции, партньорски организации - Тракийски университет Стара Загора, Сдружението на Югозападните общини, бизнесмени, лекари, юристи, адвокати и приятели на Палатата.  Специален гост на събитието бе председателят на Българска търговско-промишлена палата Цветан Симеонов, както и главния управител на Германо-българската индустриално-търговска камара г-жа Соня Миклай.

Всички гости на тържеството получиха специална значка с мотото на КТПП „Заедно можем повече“, а специален поздрав към присъстващите над 200 членове, приятели на Кюстендил и гости отправи председателят Ваньо Костадинов.

„За този четвърт век Кюстендилската търговско-промишлена палата успя да се утвърди като водеща организация на територията на област Кюстендил, която със своите действия и инициативи активно допринася за съхраняването и развитието на бизнеса. През целия този период нашата организация е останала вярна на своите принципи – да бъде отговорна и надпартийна в преодоляването на трудни икономически ситуации, каквито не липсват и днес, и да работи за благото на всички. Основните ни цели са свързани със защитата на местния бизнес и гражданското общество, създаването на благоприятна бизнес среда и ускоряването на икономическия и социален растеж в Кюстендилска област. Важно е да спомена и личния принос на дългогодишния председател на БТПП Цветан Симеонов за развитието и утвърждаването на Кюстендилската палата като наш съветник, колега и приятел на Кюстендил “, обяви в приветствието си Ваньо Костадинов.

Той изказа специални благодарности и към екипа на КТПП в лицето на Главния секретар Йордан Беловодски, Анна Беловодска и Блага Кирилова.

От своя страна председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов подчерта, че КТПП е част от огромното семейство на търговските палати в света с Международната търговска камара, разположена в Париж. „Чрез нас членува в голямото семейство на Асоциацията на европейските палати, където над 1200 палати имат своето сътрудничество. Не мога да пропусна ролята на регионалните палати в социалното сътрудничество, където заедно сме членове в Международната организация на работодателите“.

Цветан Симеонов подчерта и едно от големите постижения на КТПП, а именно повдиганото на въпроса за недостатъците при разделението на регионите в България, по специално на Югозападния регион, което не позволява съдействие от европейските фондове. „Поздравления за Кюстендилската палата, че намери сили да задвижи този въпрос, благодарност към кметове и държавни служители в региона, които подкрепиха тази инициатива, БТПП  също я подкрепи. Често се случва инициативи, които ние подкрепяме да се реализират, а вече имаме съюзник и в лицето на Института за пазарна икономика“, подчерта Симеонов.

Поздрав към всички присъстващи отправи и кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов. „ Нека  идната 2025 г. да бъде по-благодатна, да бъде по-богата за вас и вашият бизнес, което да даде възможност да инвестирате в ново оборудване, в разширяване на производствената база и нови работни места“, пожела инж. Атанасов.

Областният управител инж. Александър Пандурски в приветствието си се обърна във всички присъстващи на събитието. „Всички, които сте в тази зала сте заслужили благодарността на местното население, затова че вие сте бизнеса, който е гръбнакът на икономиката на Кюстендилска област. Вие сте тези, които създавате работните места, създавате благоденствието на тези хора. Затова аз искам да Ви кажа едно огромно благодаря. Тези 200  членове на КТПП означават, че вие сте успели да намерите най-добрият подход и най-добрият начин да можете да обедините усилията на всички, така че икономиката да върви напред“, подчерта областният управител инж. Пандурски.  

От своя страна той връчи почетния плакет на ОА – Кюстендил, на председателя на КТПП Ваньо Костадинов. За особени заслуги Костадинов беше награден и от председателя на Българската търговско промишлена палата Цветан Симеонов.  

По време на събитието над 40 грамоти за принос и заслуги към целите и задачите на КТПП бяха връчени лично от председателя Ваньо Костадинов на членове, институции и партньори, с които Палатата е работила през годините.

Всички гости имаха възможността да се запознаят и със специално подредена изложба във фоайето на парк – хотел „Кюстендил“, която показва постиженията на Палата през годините.

По повод 25-годишнината на КТПП бяха получени поздавителни адреси от Министерство на труда и социалната политика, търговски палати от системата на БТПП и партньори на Палатата.

Кюстендилската търговско-промишлена палата (КТПП) е основана през 1999 г. от 18 членове-учредители на Общо учредително събрание. 25-години по късно, членовете на палатата достигнат над 200, а мисията на Палатата остава същата – да съдейства за благоприятна икономическа среда на бизнеса и да улеснява неговата дейност. 

27.11.2024 г.

СТАНОВИЩЕ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ ОТ ЮГОЗАПАДНИЯ ПЛАНОВ РЕГИОН И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО ПРОМЯНА НА РЕГИОНИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В КАРТАТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД СЛЕД 2027 Г.

Настоящето становище и свързаните препоръки, изготвени в резултат на проведен Дискусионен форум по темата в град Кюстендил  на 27 септември 2024 година съвместно от Кюстендилска търговско-промишлена палата и Института за пазарна икономика обединява неправителствени организации и представители на местната власт от Югозападен район и заинтересовани страни около нуждата от спешна промяна на районите за планиране в България.

Към момента два от общо шестте района за планиране (Северозападен и Северен централен район) не отговарят на формалните критерии за район на ниво NUTS2 в рамките на Европейския съюз (ЕС), тъй като според проведеното преброяване вече имат население под 800 хил. души. В същото време текущата рамка ощетява областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), които поради пакетирането си със столицата София не се разглеждат като „по-слабо развити райони“, макар техните показатели да ги слагат точно в тази група.

Критерият за влизането в групата на по-слабо развитите райони е брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност да е до 75% от средното за ЕС. Последните актуални данни показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград са в интервала 30-35% по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност като процент от средното за ЕС, а София (област) е на 54%. Пакетирането на тези области със столицата София, която е на 127% по този показател, извежда Югозападен район над границата от 75%. Това пречи на ефективната кохезионна политика и спира равния достъп до европейски ресурс във въпросните области.

Един от нагледните примери за негативния ефект от действащата Карта на регионалните помощи на Република България върху бенефициентите от Югозападна България при усвояването на средства от ЕС в периода 2021-2027 е броят на подкрепените фирми от Югозападния регион на фона на останалите пет региона в страната по процедура за финансиране  "Адаптирана работна среда", ПРЧР 2021-2027:

 Вярваме, че картата на районите за планиране в България трябва да отговаря на няколко прости условия, за да отвори равни възможности за развитие и да гарантира честно разпределение на европейските средства.

• Първо, да гарантира равен достъп за финансиране на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област);
• Второ, да отговаря на формалните критерии в рамките на ЕС за определяне на райони на ниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период;
• Трето, картата на районите да отчитат икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика.

Придържайки се към тези основополагащи принципи за формиране на нова карта на районите за планиране в България, се обединяваме около следните предложения:

1. В максимално бързи срокове да се започне диалог с институциите за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп;
2. Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика.
3. Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, който изостават от средноевропейските нива на развитие.

По време на форума в Кюстендил представителите на местната власт и заинтересовани страни разгледаха различни предложения, които да отговорят на тези принципи. Демографската динамика предполага окрупняване, тоест новите райони за планиране да са най-много четири, а дългосрочните прогнози по-скоро насочват към създаване на три по-големи района за планиране. Икономическата и демографска тежест на София налага обсъждането и на варианти, в които столицата е отделена в самостоятелен район. Избирането на най-подходящия вариант предполага активното участие на всички заинтересовани страни.

Обръщаме внимание, че въпреки политическата нестабилност в страната, промяната в районите на планиране е спешна, наложителна и в силна степен неизбежна. Очевидно има много варианти и задачата може да бъде решена по различни начини без да се ощетяват някои от най-слабо развитите райони в страната.

С оглед на важността на темата, призоваваме всички отговорни държавни институции, в т.ч. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националния статистически институт, в отворен и активен диалог с всички заинтересовани страни в т.ч. местната власт и неправителствения сектор да изберат най-добрия вариант, който да бъде предложен за одобрение по съответния институционален ред от България на Европейската комисия.

Изготвено от:

КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Подкрепено от:

БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА