27.11.2024 г.

СТАНОВИЩЕ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ ОТ ЮГОЗАПАДНИЯ ПЛАНОВ РЕГИОН И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТНОСНО ПРОМЯНА НА РЕГИОНИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В КАРТАТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД СЛЕД 2027 Г.

Настоящето становище и свързаните препоръки, изготвени в резултат на проведен Дискусионен форум по темата в град Кюстендил  на 27 септември 2024 година съвместно от Кюстендилска търговско-промишлена палата и Института за пазарна икономика обединява неправителствени организации и представители на местната власт от Югозападен район и заинтересовани страни около нуждата от спешна промяна на районите за планиране в България.

Към момента два от общо шестте района за планиране (Северозападен и Северен централен район) не отговарят на формалните критерии за район на ниво NUTS2 в рамките на Европейския съюз (ЕС), тъй като според проведеното преброяване вече имат население под 800 хил. души. В същото време текущата рамка ощетява областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), които поради пакетирането си със столицата София не се разглеждат като „по-слабо развити райони“, макар техните показатели да ги слагат точно в тази група.

Критерият за влизането в групата на по-слабо развитите райони е брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност да е до 75% от средното за ЕС. Последните актуални данни показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград са в интервала 30-35% по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност като процент от средното за ЕС, а София (област) е на 54%. Пакетирането на тези области със столицата София, която е на 127% по този показател, извежда Югозападен район над границата от 75%. Това пречи на ефективната кохезионна политика и спира равния достъп до европейски ресурс във въпросните области.

Един от нагледните примери за негативния ефект от действащата Карта на регионалните помощи на Република България върху бенефициентите от Югозападна България при усвояването на средства от ЕС в периода 2021-2027 е броят на подкрепените фирми от Югозападния регион на фона на останалите пет региона в страната по процедура за финансиране  "Адаптирана работна среда", ПРЧР 2021-2027:

 Вярваме, че картата на районите за планиране в България трябва да отговаря на няколко прости условия, за да отвори равни възможности за развитие и да гарантира честно разпределение на европейските средства.

• Първо, да гарантира равен достъп за финансиране на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област);
• Второ, да отговаря на формалните критерии в рамките на ЕС за определяне на райони на ниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период;
• Трето, картата на районите да отчитат икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика.

Придържайки се към тези основополагащи принципи за формиране на нова карта на районите за планиране в България, се обединяваме около следните предложения:

1. В максимално бързи срокове да се започне диалог с институциите за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп;
2. Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика.
3. Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, който изостават от средноевропейските нива на развитие.

По време на форума в Кюстендил представителите на местната власт и заинтересовани страни разгледаха различни предложения, които да отговорят на тези принципи. Демографската динамика предполага окрупняване, тоест новите райони за планиране да са най-много четири, а дългосрочните прогнози по-скоро насочват към създаване на три по-големи района за планиране. Икономическата и демографска тежест на София налага обсъждането и на варианти, в които столицата е отделена в самостоятелен район. Избирането на най-подходящия вариант предполага активното участие на всички заинтересовани страни.

Обръщаме внимание, че въпреки политическата нестабилност в страната, промяната в районите на планиране е спешна, наложителна и в силна степен неизбежна. Очевидно има много варианти и задачата може да бъде решена по различни начини без да се ощетяват някои от най-слабо развитите райони в страната.

С оглед на важността на темата, призоваваме всички отговорни държавни институции, в т.ч. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националния статистически институт, в отворен и активен диалог с всички заинтересовани страни в т.ч. местната власт и неправителствения сектор да изберат най-добрия вариант, който да бъде предложен за одобрение по съответния институционален ред от България на Европейската комисия.

Изготвено от:

КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Подкрепено от:

БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

СДРУЖЕНИЕ НА ЮГОЗАПАДНИТЕ ОБЩИНИ

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ БЛАГОЕВГРАД

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ПЕРНИК

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ СОФИЙСКА ОБЛАСТ

Представители на Кюстендилска търговско-промишлена палата проведоха срещи, в периода 5 – 7 ноември, с групите общински съветници от ОбС – Кюстендил.

Основните теми, които бяха обсъдени са свързани с развитието на Кюстендил и региона. Бяха засегнати въпроси като избора на терен за Индустриалната зона в землището на село Жиленци, налагане на града като съвременен център за туризъм във всичките му форми – спа и балнеология, възстановяване на традиционни отрасли като селско стопанство и овощарство, и др.

Срещите преминаха в оживен диалог, като бяха изразени различни мнения и аргументи по обсъжданите теми. В резултат, Кюстендилска търговско-промишлена палата ще изготви становище, което ще бъде представено на вниманието на Община Кюстендил и Общински съвет - Кюстендил.

КТПП като организация, изрязваща и защитаваща интересите както на своите членове, така и на бизнеса в Кюстендил и региона, категорично заявява несъгласието си с направеното внушение, че бизнесът е против създаването на Индустриална зона, защото не желае конкуренция и повишаване на работните заплати.

Становището на КТПП относно изграждането на Индустриален парк в землището на село Жиленци е следното:

Изборът на терен за Индустриален парк следва да бъде обект на обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, като считаме че определеният от Община Кюстендил терен не е подходящ за тази цел, тъй като е отдалечен от основната шосейна и жп-инфраструктура, както и ще бъдат необходими сериозните финансови средства за изграждането на електрозахранване, ВиК, газ и т.н.

В тази връзка, призоваваме за преразглеждане и оценка на избрания терен, с цел идентифициране на най-подходящите варианти, които осигуряват оптимални условия за развитие на индустриална дейност, защита на околната среда и благосъстоянието на местното население.

КТПП подкрепя усилията на кмета и на Община Кюстендил, които са свързани със социално-икономическо развитие на града, но смятаме, че е необходимо да има по-активен диалог между местната власт, бизнеса и гражданското общество, за да се оцени обективно ползата от индустриалната зона и да се отговори на нуждите на всички заинтересовани страни, като не забравяме кои са традиционните икономически сектори за региона като туризъм, балнеология и овощарство, които следва приоритетно да бъдат подкрепяни.

На проведена на 24.10.2024 г. среща в Кюстендил, представители на Кюстендилска търговско-промишлена палата, РК на Български лекарски съюз Кюстендил и Сдружението на общопрактикуващите лекари в Област Кюстендил взеха участие в обсъждане на проблема със злоупотребите с медицински документи, удостоверяващи временна нетрудоспособност.

Събитието, което събра представители на бизнеса от различни сфери и лекари на една маса, беше инициирано с цел идентифициране на основните проблеми, изслушване на двете гледни точки и обсъждане на решения за справяне с некоректните практики на местно ниво, които не само увеличават разходите за бизнеса, но и подкопават системата на здравеопазването.

Работодателите изразиха своите притеснения относно честотата на подаваните болнични листове от работници и служители, за които има основание за съмнение в тяхната обективност. Фирмите алармираха, че проблемът с фиктивните документи за временна неработоспособност е изключително тежък като неговото изражение е не само финансово по отношение на изплащането на болничните, но много повече засяга тяхната дейност, тъй като се нарушава целият производствен процес, което влияе негативно на производителността и спазването на графиците за изпълнение на поръчките. Това води до плащане на неустойки от страна на фирмите и до пропуснати ползи.Те настояха за по-строги мерки и контрол върху издаването на тези документи с цел защита на добросъвестните работодатели и служители.

От своя страна представителите на общопрактикуващите лекари изразиха мнение, че това е сериозен и комплексен проблем.  Те споделиха, че се сблъскват със случаи, в които са подложени на натиск от страна на пациентите за издаване на такива документи, като това поставя и тях в трудна ситуация между медицинската етика и желанието на пациента. На свои ред се ангажираха чрез активна комуникация да увеличат усилията си за насърчаване на своите колеги  да бъдат по-внимателни при диагностицирането и издаването на болнични листове.

Срещата приключи с ангажимент за сътрудничество и изграждане на ефективни механизми за обмен на информация между двете страни, с цел минимизиране на злоупотребите с медицински документи. И двете страни се обединиха около позицията, че са  необходими законодателни промени  за ограничаване и минимизиране на негативните ефекти от тази порочна практика.